смѝтам, -аш, несв.; сметà, -èш, мин. св. смèтох, прич. мин. св. деят. смел, св., прех. Диал. Измитам, помитам. За да се намери на работа, взе метлата да смете двора. К. Петканов. || Обр. Все пак те бягаха към рида, / додето тори залп ги сблъска и размята / и смете — и пося там с трупове земята. П. П. Славейков. смитам се, смета се страд.
|