смòгвам, -аш, несв.; смòгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Успявам, сполучвам да направя нещо. Помъчи се да прибере жътвата си със свои хора, но не смогна. К. Петканов. Въкрил не смогваше да отговаря на въпросите, които се сипеха. Г. Караславов. Ще смогне ли да се справи с трудностите? Кр. Григоров. 2. Успявам да постигна, да извърша нещо; справям се. Всичко, всичко ще се нареди в този свят Над едно само човек няма да смогне и няма да нареди — над сърцето, когато пламне от севда. П. Ю. Тодоров. Я вземи, че прибери малко, че Златка е самичка и не може да смогне на всичко. К. Петканов. Два гатера ще пусна в новата дъскорезница Чарковете не могат вече да смогнат. Кр. Велков.
|