смок, смòкът, смòка, мн. смòкове и смòци, смòка (сл. ч.), м. 1. Най-голяма неотровна змия в България, която бива няколко вида. Coluber. Едри смокове живееха в хралупите на дърветата и в каменните грамади, страхливи и безвредни като гущери. Ст. Загорчинов. Трънаците гъмжат от буболечки, гущери и смоци. К. Петканов. Смокът и пепелянката се бяха свили на обръчи, като проточваха само шиите си из средата на обръчите. О. Василев. Вие се като смок. Пъстър смок. 2. Диал. Всяко едно от двете дълги странични дървета на тъкачески стан, върху които той се държи. □ Смуче като смок (разг.) — много пие, голям пияница е.
|