смокѝня ж. 1. Субтропическо дърво с едри врязани листа и сладък месест плод с крушовидна форма. Fucus carica. И смокинята листната / там израсла край зидът, / спомням си я всякой път, / колчем спомням времената. Вазов. Къщите бяха стари, паянтови, заобиколени с букети от маслини, нарове и смокини. Дим. Димов. Дива смокиня. 2. Плодът на това дърво. Витрините на множество малки дюкянчета са пълни с купища портокали и лимони, ябълки, смокини и грозде. Н. Фурнаджиев. Сладко от смокини.
|