смòлен, -а, -о, и -лна, -лно, мн. -лни, прил. Поет. Който има цвят и лъскавина на смола (във 2 знач.); лъскавочерен. Вземи ме, лодкарю, в своята ладия лека, / която безшумно цепи вълните смолни. Багряна. Черната си длан нощта опъна / над простор от смолена вода. Н. Ракитин.
|