смотолèвен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от смотолевя. 2. Като прил. За думи, реч — полуразбран, неясен, объркан. И без да дочака смотолевените извинения на мичмана, Любомир изтича по мостика от парахода към кея. П. Спасов. Той очакваше да чуе смотолевени оправдания. Дим. Димов.
|