смотолèвям, -яш, несв.; смотолèвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Казвам нещо неясно, полуразбрано, объркано; смънквам. Но той се смути към края, смотолеви и причини всеобща неловкост. Вазов. Влезе веднъж в стаята на стражарите, смотолеви едно добър ден, което никой не чу, и започна. Йовков. смотолевям се, смотолевя се страд.
|