смрад, смрàдът, смрàда, мн. (рядко) смрàдове, м., и (по-рядко) смрад, смрадтà, мн. няма, ж. Противна, отвратителна миризма; воня, зловоние. Вратата се отвори, отвътре полъхна топъл, влажен въздух и смрад на мърша. Дим. Талев. Децата ни мрат / в отровната смрад, / без слънце, в задушни коптори! Вапцаров. Нетърпим смрад. || Обр. Мръсен вестник смрадовете из сметта отравя: / той със тях живее — другите отравя. Вазов.
|