смрàден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който смърди, който издава смрад; вонящ. Въздухът е смраден и задушлив. Вазов. На всяка крачка тук се чувствува смрадният дъх на нещо гниещо. Св. Минков. Смрадно блато. Смраден дъх. 2. Прен. Гнусен, отвратителен. Смраден вертеп. Смрадна афера.
|