|
смразя̀вам1, -аш, несв.; смразя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо или някого да замръзне, да се вледени; замразявам. Дошла зимата. Посипала гората със скреж, смразила реките, вкочанила земята. Елин Пелин. Тихо, мудно сняг навява, / трупа преспи по мегдани; / студ пронизва, дъх смразява. Ц. Церковски. Огънят ги грее от едната страна, а вятърът смразява от другата. Ст. Чилингиров. 2. Прен. Правя някого или нещо да стане неподвижен; вцепенявам, парализирам. Смъртен страх блясва във всички погледи и за миг едва дочувам думи, които ме смразяват. Л. Стоянов. || Обр. Тъгата, която се таеше в очите му, смрази игривия смях, що заливаше младите лица. П. Ю. Тодоров. Страх смрази душите. Елин Пелин. смразявам се, смразя се страд. □ Смразявам кръвта (сърцето) на някого — предизвиквам силен страх, ужас у някого; уплашвам, ужасявам. Свирепият му поглед и зловещото дуло на парабела смразиха кръвта на бившия овчар. Силно изплашен, той подаде пушката си. Дим. Ангелов. Те се върнаха и страшно зрелище смрази сърцата им: от манастира бяха останали само голи стени. Йовков.
смразя̀вам2, -аш, несв.; смразя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Ставам причина някои да се намразят, да се ненавиждат. Тя скара и смрази братята помежду им. Влайков. Трета една съдили, че със своите интриги и клюкарства смразявала всичките жени от махалата. Мих. Георгиев.
|