|
смразя̀вам се1, -аш се, несв.; смразя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Ставам на лед; замръзвам. Там няма този слънчев пек, който ви сгрява тук, и кръвта ви там ще се смрази. Елин Пелин. 2. Прен. Оставам неподвижен на мястото си; вдървявам се, вковавам се, вцепенявам се. Тъй падна тоз син за родина си мила, / ръка му над знамето бе се смразила — / над люто ранени гърди! К. Христов. Ангелина не мръдваше. — Смрази се! А. Страшимиров. || Обр. Сърцето ми когато се смрази / и пламъка на мойте смели песни, / и огънят на любовта изчезне — / о, смърт, тогава ти ме порази. П. П. Славейков. Аз знаех, твоето прощално слово / че ощe в гърдите ти ще се смрази. К. Христов. □ Кръвта ми се смразява — обзема ме силен страх, ужас; уплашвам се, ужасявам се.
смразя̀вам се2, -аш се, несв.; смразя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Скарвам се, развалям добрите си отношения с някого. Много пъти той вдигаше ръка да бие, но старецът го спираше с трептящ глас: — Синко, недей! Не се смразявай заради мен! Елин Пелин. Вълчан зле се е смразил с Добревия син. Йовков. Децата на покойната ѝ дъщеря не се посаждаха. Те се изпокараха и се смразиха при подялбата на имота. Г. Караславов.
|