смрачàвам, -аш, несв.; смрачà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. 1. Обикн. само 3 л. Правя някого или нещо да стане мрачно помрачавам, замрачавам. Тъги мои, / черни тъги, / ако бяхте / тъмни мъгли, / смрачавахте / ясно небе, / покривахте / равно поле. Ц. Церковски. Нощта беше пълна с хиени / и болка душа ти смрачи. Смирненски. Ала не мисъл за коварство бе смрачила царски лоб. Н. Райнов. 2. Безл. Смрачава се. Късно е, рече той, трябва да вървим. — Наистина, смрачаваше вече. Г. Райчев. смрачавам се, смрача се страд.
|