|
смръ̀квам1, -аш, несв.; смръ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. смръ̀кнат, св., прех. Смъркам веднъж или няколко пъти по веднъж. Пое павурчето, разклати го до ухото си и продължително смръкна от ракийката. Елин Пелин. Турчинът се изкашля. извади кутия емфие, смръкна няколко пъти. К. Петканов. смръквам се, смръкна се страд.
смръ̀квам2, -аш, несв.; смръ̀кна, -еш, мин. св.-ах, св., прех. Рядко. 1. Помрачавам, замрачавам. Никаква неволя не можа да смръкне ведрите му големи очи, ни от устни му да пропъди веселия гласен смях. П. Ю. Тодоров. 2. Помрачавам се, замрачавам се. Що ми са очи смръкнали, / дали ги змия изпила, / или ги Богдан помами, след себе Богдан понесе? Ц. Церковски.
|