смръ̀щен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от смръщя. 2. Като прил. Намръщен, навъсен. Спокойното ѝ по-напред лице изведнъж се промени, стана смръщено. Влайков. Мъгливите, смръщени мартенски дни като че ли няма да свършат никога. Н. Фурнаджиев.