смукàло, мн. смукалà, ср. 1. Тръбичка или уред за смукане на течност. Трима цигани носеха три големи тенекиени съдове с леден шербет и по едно смукало за шербета. Цани Гинчев. Смукалото на бъкела свиреше като върбова пищялка. А. Каралийчев. 2. Обикн. мн. Органи у някои животни като насекоми и под., с които те смучат сокове, за да се хранят. Смукало на муха. Смукала на октопод.
|