смут, сму̀тът, сму̀та, мн. сму̀тове, сму̀та (сл. ч.), м. 1. Объркване, суетене всред множество, предизвикано от нещо неочаквано, внезапно и тревожно. Преди да влязат в крайните улици, от градините припукаха няколко пушки срещу тях. Настъпи смут. К. Петканов. Всявам смут. Внасям смут. 2. Прен. Душевно колебание, свързано със загуба на самообладание; несигурност, обърканост, смущение. В главата му беше още бъркотия и смут. Вазов. Аз знаех — радост ме зове, / и пак и слаб, и ням стоях, / с вковани мисли и език / от тъмен смут, неволен страх. Дебелянов. Душевен смут. 3. Бунт, размирица, метеж. Държавата, разтърсвана от постоянни смутове, се намираше в периода на осиромашаване и вехнене. Вазов. Политически смутове.
|