смутѝтел, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което предизвиква смут. Смутители на мирния митинг бяха хората, които правителството храни и покровителствува. Ал. Константинов. Смутих душа ти тиха — смутител безразсъден. Ц. Церковски.