сму̀тно. Нареч. от сму̀тен. Ако наистина е било смутно в Преспа с мене и сега там е спокойно без мене, все ще се намери и някой мой сънародник да потвърди това. Дим. Талев. Там смутно се очертаваха линиите на бърдата и височините в тъмното, засипано със звезди небе. Вазов.
|