смутя̀вам, -аш, несв.; смутя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Смущавам. У дома си той не желаеше да смутяват размишленията му подобни ненужни впечатления. Вазов. Той чака, бди. Невнятен тътен веч / смутява тъмнотите в ширний край: / предвестие зловещо от далеч, / че буря страшна ще се разиграй. Д. Полянов.
|