сму̀ча, -еш, мин. св. сму̀ках, несв., прех. 1. Поемам в устата си течност, сок, като ги изтеглям от нещо с плътно долепени устни или с тръбичка. Детето захапваше гръдта ѝ, смучеше лакомо като мъничък ненаситен звяр. Г. Райчев. Тя гледаше към дъното на бара. Там, на една маса, смучейки цитронада, седеше жената, която ѝ беше отнела Борис. Дим. Димов. Смуча лимон. 2. Постепенно поглъщам нещо, което държа в устата си и го разтварям със слюнката и езика си. Смуча сладолед. Смуча бонбони. Смуча коричка хляб. || Държа в устата си нещо, което трия с език и го навлажнявам с образуваната слюнка. То си смучеше пръстенцето с уста и ме гледаше засрамено. Влайков. Смуча биберон. 3. Само 3 л. Поемам нещо течно в своя организъм със съответни органи. Пчелата смуче само от онези цветя, от които ѝ трябва сок за своя мед. П. П. Славейков. Така наредени тия мухи смучеха старателно със своите смукалки от сока. Мих. Георгиев. Пиявиците смучат кръв. Растенията смучат хранителни сокове от почвата с корените си. 4. Изтеглям из нещо течност, въздух, газ, дим, прах и под. Беят е намръщен, мълчи и замислено смуче чибука си. Йовков. Мъжете смучеха нервно цигари. Дим. Димов. Дочуваше да пъплят моторите, да смучат вода от язовира. Кр. Григоров. 5. Прен. Разг. Пия жадно, много. Като се върнахме в село, момчетата се втурнаха към чешмата и почнаха да смучат като биволи. А. Каралийчев. || Пиянствам. На първо място е записан в списъка на пияниците. В Камен бряг не му дават ракия, затуй ходи да смуче в Каварна. А. Каралийчев. 6. Прен. Разг. Експлоатирам безмилостно чужд труд или блага. Смок е засмукал живот народен, / смучат го наши и чужди гости! Ботев. Ний знаем — мамеха ви, алчни чужденци, / горите ни, полята ни богати — / и впихте се, а смучехте страната ни. Вес. Георгиев. смуча се страд. □ Смуча като смок (разг.) — пия много, пиянствам. Смуча някому кръвта (потта) — измъчвам някого, експлоатирам някого, живея като паразит на нечий гръб. Нас ни заблуждават разни банкери, кожодери и продажници и ни смучат кръвчицата. К. Петканов. Сиромах човек си, а се водиш с тия, дето смучат потта на сиромашта. М. Марчевски.
|