смущàвам се, -аш се, несв.; смутя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Изпадам в смущение; обърквам се, развълнувам се, разтревожвам се. Какви са тия работи, Варлааме? Ти се смути: едно те питат, друго отговаряш. Вазов. Нонин се смути от това внезапно посещение и не знаеше какво да прави. Елин Пелин. Щом я зърна, Тъкачев се смути и се поспря за малко. Станка долови това смущение. Г. Караславов. || Изпитвам смущение. Той се смущава при непознати хора.
|