смущèние, мн. -я, ср. 1. Само ед. Душевен смут, загубване на самообладание; стеснение, безпокойство, объркване. Тя подаде кафето и в смущението си го разля. Йовков. Той бе навел глава да скрие сълзите си, голямото си смущение. Непреодолимо стеснение и свенливост сковаваше езика му. Дим. Талев. Правителственият депутат се забърка. По лицето му се изписа учудване, примесено със смущение и плахост. Дим. Ангелов. Обзема ме смущение. 2. Объркване, суматоха, паника. Не викай така, Симо, че може да те чуе някой и тогава думите ти бог знае какво смущение ще направят. В. Друмев. Подир първото смайване и смущение нашата войска се съвзе и даде юнашки отпор на сърбите. Вазов. В залата настана ропот и смущение. Смирненски. || Нарушение в правилния ход, в действието на нещо; пречка. От наша страна никога не е имало никакви смущения, ние винаги сме били мирни граждани и верни поданици на падишаха. Дим. Талев. Поради жегата, пиянството и кръвоносните смущения, които бяха настъпили в мозъка му, главите на хората му се виждаха двойни и даже четворни. Дим. Димов.
|