смъдя̀. Само 3 л. смъдѝ, мин. св. смъдя̀, прич. мин. св. деят. смъдя̀л, -а, -о, мн. смъдèли, несв., непрех. Обикн. с местоим. ме, те, го и пр. Причинявам особено парлив и неприятен сърбеж, обикн. за рана, лигава ципа и др. Бяха две обгаряния на лявата ръка и на левия крак, които ме смъдяха така непоносимо, че ме обхващаше безумното желание да разчеша до кръв раните си. П. Вежинов. Потта се стичаше по челото му и по дълбоките странични бръчки стигаше до очите, смъдеше го и замрежваше погледа му. Г. Караславов. Смъдят ме очите.
|