|
смъ̀квам, -аш, несв.; смъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. смъ̀кнат, св., прех. 1. Свалям с мъкнене, с дърпане; свличам, снемам. Добра замеси хляба, изми ръце и смъкна гривните на китките си. К. Петканов. Те намират големи, стари, корубести дървета, смъкват ги долу при обектите. Г. Караславов. || Свалям, снемам. Посегна и Нейно плахо да дигне ръка, ала изведнъж я смъкна. А. Каралийчев. Бяха му смъкнали вече военната униформа и го обличаха в обикновената селска носия. К. Ламбрев. Казвам ти: ние ще смъкнем татарското иго. Вазов. Юнашки смъкнали вековния ярем, / ний нашто никому днес няма да дадем! К. Христов. Смъквам от власт. 2. Прен. Разг. Придобивам, спечелвам по нечестен начин: открадвам, отмъквам, задигам. Колкото пари смъкнем от гърба на немците, всичките за фишеци ще ги харчим. Ал. Константинов. Смъкнал сума злато от Беломорието, купуваше сега ниви. Г. Караславов. Защо не са честни? Все гледат да смъкнат някоя петолевка. О. Василев. 3. Прен. Разг. За болест, страдание и под. — причинявам отслабване, измършавяване. Тоя грип ме смъкна много. смъквам се, смъкна се страд. □ Смъквам кожата (на някого или на нещо) (разг.) — а) Одирам. Той извади къс ловджийски нож и се залови да смъкне скъпата кожа на зверчето. Ем. Станев. б) Безмилостно ограбвам. Чорбаджията търси да смъкне кожата на някой сиромах. Г. Караславов. в) Наказвам някого строго, сурово. Ще го науча аз него, като му смъкна кожата това лято! — закани се той. Г. Караславов. Смъквам маската (някому) — разкривам истинския образ (на някого). Смъквам ризата от гърба (на някого) (разг.) — безмилостно ограбвам. Той, да има колай, ризата от гърба ти ще смъкне. Г. Караславов.
|