смъ̀квам се, -аш се, несв.; смъ̀кна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Спускам се надолу; слизам. Противоп. изкачвам се. Те се смъкнаха по стръмнината на урвата. Вазов. Пол припкаше из стаите, смъкваше се в зимнина. Смирненски. Изкачваха стръмнини, смъкваха се в долища, газеха мочури. Ив. Хаджимарчев. 2. Спускам се на земята, слизам от нещо, дето съм се качил. Като се смъкнал от коня си, заставил и Грозева да слезе и седнали под клоните на един бряст край пътя. Вазов. Скоро слизай или сега ще те гръмна! Хайде, веднага! — Бай Никола се смъкна бързо от дървото. М. Марчевски. Тогава се смъкна от дъба и се спусна към реката. Ем. Станев. 3. Свличам се, падам. Поправи тук-таме и плета, дето беше се смъкнал. Йовков. Олюлявам се почти в безсъзнание, увисвам на раменете на другарите и се смъквам на земята. Л. Стоянов. Кърпата ѝ беше се смъкнала от главата. Г. Райчев. 4. Прен. Разг. Отслабвам, измършавявам. И вглеждам се в болното момиче. Колко се е смъкнало, горкичкото! Влайков. Лицето му съвсем се смъкна. Ст. Загорчинов. Кобилата я не бива. Не яде, все трепере, па смъкнала се, изтъняла като хрътка. Н. п. Филипов.
|