смълчàвам, -аш, несв.; смълчà, -ѝш, мин. св. -àх, св. Рядко. 1. Прех. Накарвам някого или нещо да мълчи. Харитина върви запъхтяна сред високата трева, събужда малките жълти пеперудки, подплашва скакалците, смълчава песента на жетварите и те сгъват твърдите си криле. А. Каменова. Събуждам се и тъкмо аз да викна — / смълча ме с шепа старец непознат. Н. Марангозов. 2. Непрех. Смълчавам се. На дясно отстранени / се музикантите на някъде прибраха / и тъпан, и тръби, и барабан смълчаха. П. П. Славейков. 3. Непрех. Премълчавам, замълчавам. И двамата се загледаха втренчено в очите и погледите им също като снощи са казаха мълком онова, което устата смълчаха. Ц. Церковски.
|