смълчàвам се, -аш се, несв.; смълчà се, -ѝш се, мин. св. -àх се, св., непрех. Преставам да говоря, да издавам глас, звук: млъквам, утихвам. Всичко утихва и се смълчава в някакво покорно и тихо очакване. Йовков. Скоро в мрака някъде екна песен, счу се кръшен момински смях и всичко пак се смълча. Ц. Церковски.
|