смълчàн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от смълча. 2. Като прил. Който мълчи, който не издава глас, звук; тих. Заглъхна отново всякакъв шум над смълчаното, запустяло поле. Дим. Талев. Чучулиги чуруликат в смълчаните жита. А. Каралийчев.