смъ̀мрям, -яш, несв.; смъ̀мря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Мъмря, укорявам някого за нещо. Опитаха се някои тъй, както пред другите учители, да ѝ поднасят цветенца, подаръци, но тя така сериозно ги смъмри, че навярно още помнят. Елин Пелин. Митко отначало изстреля цяла пачка и сложи втора в пистолета си, но Гърбушката го смъмра и сега той лежеше в канавката. М. Марчевски. смъмрям се, смъмря се страд.
|