смъ̀нквам, -аш, несв.; смъ̀нкам, -аш, св., прех. Казвам, изговарям с мънкане. Помъчи се да отговори и неясно смънка нещо. Йовков. Не можа ли да го намериш? — Не можах — смънквам все тъй гузно. Влайков. смънквам се, смънкам се страд.