смъ̀ркам, -аш, несв. 1. Поемам течност или прах през носа си. Търговците седяха наоколо, удобно разположени върху бали сено, като пушеха тютюн, смъркаха емфие и приказваха цинизми. Г. Белев. 2. Рядко. Вдишвам шумно през носа си при плач, хленчене; подсмърчам. Тоя свят проклет е — казваше селянката, като смъркаше. Вазов. 3. Разг. Пия шумно; сърбам. И като смъркаше честичко от шишенцето, усмихваше се на някаква хубава мисъл. Елин Пелин. смъркам се страд.
|