смъ̀ртен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Чието съществуване завършва със смърт. Борис тъгуваше за себе си, за всички други люде, че бяха смъртни. Дим. Талев. Нявга за Троя велика смъртните хора отвредом / казваха, че е богата с мед и злато ковано. Ас. Разцветников (превод). 2. Който причинява смърт; смъртоносен. Смъртна рана. Смъртен удар. || Който заплашва със смърт. Мария изтича на двора, развика се на децата да се приберат, сякаш ги заплашваше смъртна опасност. К. Петканов. 3. Който е свързан със смърт, с умиране. Кога сети последния си час и смъртна хладина полази костеливите ѝ ръце, домиляха ѝ пак земни теглила. П. Ю. Тодоров. Той вдигна глава и мътните му, угаснали очи ме поглеждат с далечен, смъртен блясък. Л. Стоянов. 4. Прен. Най-страшен, най-опасен. Тия хора са смъртни врагове, карат се и се преследват от години. Йовков. Смъртен враг. || Прен. Който достига до краен предел. Той проявяваше към него не предишната смъртна вражда. Йовков. 5. Като същ. м. смъртен — човек. Изкуството е дар върховен, / то сила крие всемогъща, / в живота лей наслада скъпа, / в безсмъртен смъртния превръща. Вазов. □ На смъртно легло съм — в агония съм, умирам. Смъртен акт — документ, с който се удостоверява смъртта на някого. Смъртен грях — тежко и непростимо прегрешение. Смъртен одър — легло, на което е поставен мъртвец. Смъртен скок (книж.) — много опасен акробатически скок; салтомортале. Смъртен час — времето, когато някой умира. Смъртна присъда — присъда, която предвижда смъртно наказание. Смъртно наказание — умъртвяване по силата на присъда.
|