смъ̀ртник, мн. -ци, м. Умрял, но още непогребан човек; мъртвец. Трябваше да бърза в едно ближно селце за опелото на един смъртник. Вазов. Ръцете ми са изсъхнали като на смъртник. Л. Стоянов.