смъ̀тен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Неясен, мъгляв, неопределен. Над града се разстилаха сиви пари, вдигнати от реката, и през тях едва се мяркаха смътните очертания на скалите. Г. Райчев. Съмваше. Смътни утренни шумове идеха откъм уличките. К. Константинов. Слух смътен най-подир долита: / Младен ранен бил. Вазов. Гроздан е готов да извика от болка, души го някакъв смътен и непонятен страх. Йовков.
|