смя̀там, -аш, несв.; смèтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. смèтнат, св., прех. 1. Върша действия с числа. Но с цифрите си служеше добре. Смяташе удивително бързо и точно като машина. А. Гуляшки. || Правя сметка; изчислявам. Трябва да съм бил на трийсет години. Смятай сега на колко съм. Йовков. Летете — радостни или омразни, / и делници, и празници. Летете — няма да ви смятам, / дни мои на земята. Багряна. 2. Мисля, предполагам, допускам. Осман смяташе, че до границата им остават още пет часа. Вазов. Той повече нищо не я запита. Сметна, че това, което си бяха вече казали, е достатъчно. Ив. Мартинов. Ние смятахме положението вече за добро. Отбити бяха няколко неприятелски атаки. Йовков. Вие за милионер ли ме смятате? Елин Пелин. || Имам намерение да извърша нещо; възнамерявам, кроя. Между пътниците започна да се говори, че Сарандовица смятала да го прави зет. Йовков. смятам се, сметна се страд.
|