смях, смехъ̀т, смехà, мн. смеховè, м. 1. Гласен израз на радост, веселие. Неделята, като всеки празник, мина с гайди по хората, със смехове по чешмите. Йовков. Буен смях. 2. Присмех, подигравка. Гламав беше Цончо Служеше за смях и за забавление на децата. Вазов. Ще живея добре с него. Няма да скитам от село на село, да ставам за смях и да нямам никога свой дом и спокойствие. Елин Пелин. Никой не се залавяше да издирва издълбоко отде е тази промяна у Аго, а гледаха по-скоро да си правят смях с него. Йовков. 3. Нещо, което предизвиква радост, веселие; смехория, шега. Да вземе ли да дигне някой стол със зъби и да направи смях на жените? Йовков. □ Вземам на смях някого — подигравам се с някого. Заливам се от (със) смях — смея се силно и неудържимо. По-смелите девойки се шегуваха с ергените, подзимаха ги лукаво и се заливаха с весел смях. Вазов. Издува ме смях (разг.) — идва ми да се смея. Изпокапваме от смях (разг.) — смеем се много, до премаляване. На смях — не сериозно, не наистина, на шега. Пада смях — има много шеги, веселие. Никъде не пада толкова смях, колкото на воденица и в селска ковачница. Н. п. Филипов. Умирам от смях — смея се много.
|