|
снагà ж. Човешко тяло; стан. По снага той не бе пълен, но лицето му беше подпухнало, възчерно, с ниско чело и гъсти вежди. А. Страшимиров. Жена му влизаше и излизаше, шумейки с копринената, залепена на стройната ѝ снага рокля. Вазов. Равните ѝ везани поли се диплеха, очертаваха гъвкавата ѝ снага. К. Петканов. Хубостта на Цветана нямаше изказ. Бяла, румена, черни очи, вити вежди, алени устни, тънка снага, дълги коси — да гледаш, да се не нагледаш. Величков. || Обр. Пред нас е величествената снага на огромната планина. Н. Фурнаджиев. Под един от тия сайванти стоеше покрита с платнище тежката и студена снага на вършачката. Елин Пелин. А край Витоша дига гигантска снага / нов завод със запалени пещи отрано. Мл. Исаев. Нивите, изтегнали загорели снаги, чакаха първия дъжд да набъбнат като подквасен хляб. К. Петканов.
|