|
снàжен, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който е с добре развита и едра снага. Той беше висок и снажен човек, хубавеляк, с румени страни, с големи очи. Влайков. Той е здрав, снажен и червендалест, има внушителна и войнствена фигура. Йовков. 2. За част от човешко тяло — добре развит. Той се наричаше Михалко. Изгорял, почернял, с широко лице и с дебел силен врат на снажни рамена. Вазов.
|