|
снаря̀д м. (рус.). Воен. Метално цилиндрично тяло със заострена предна част, което се изхвърля от оръдие и според предназначението си е напълнено с взривно, запалително или др. вещество; граната. Там / посред общия смут / сам / като луд / епически смелия / поп / Андрей / с легендарния топ / стреля / снаряд след снаряд. Гео Милев.
|