Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
снабдител
снабдителен
снабдителка
снабдя
снабдявам
снабдяване
снага
снадвам
снадване
снадя
снаждам
снаждане
снажен
снажност
снайпер
снайперист
снайперов
снайперски
снамери
снамирам
снамиране
снаряд
снаряден
снаряжение
снасям
снасяне
снаха
снахин
снахица
снегов
снеговалеж
снеговит
снеговитост
снегозадържане
снегорин
снегориначка
снеготопене
снегоходка
снежа
снежен
снежец
снежинка
снежнобял
снежноглав
снема
снемам
снемане
снеса
снижа
снижавам
снижаване
снижение
снизходителен
снизходително
снизходителност
снизхождение
снизя
снизя се
снизявам
снизявам се
снизяване
снимам
снимане
снимачен
снимачка
снимка
сниша
сниша се
снишавам
снишавам се
снишаване
снишен
снишено
сноб
снобизъм
снова
сновалка
сноване
сновачка
сноп
снопе
сноповръзвачка
сноповързачка
снопчест
сносен
сносно
сношавам се
сношаване
сношение
снощен
снощи
сняг

снàсям1, -яш, несв.: снесà, -èш, мин. св. снèсох, прич. мин. св. деят. снèсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. За птица, влечуго, насекомо — отделям от организма си яйце. Бялата кокошка закудкудяка радостно, сетне легна веднага в сламата и снесе едно яйце. Св. Минков. Черната кокошка бели яйца снася. Погов. Пеперудата снася яйцата си по клоните. Крокодилът снася яйцата си в пясъка. снасям се, снеса се страд.

снàсям2, -яш, несв.; снесà, -ѝш, мин. св. снèсох, прич. мин. св. деят. снèсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Диал. Понасям, изтърпявам. Само ти, солдатино чудесни, / всичко снесе на плещи си здрави. Вазов. Неделко болки не снесе, / Неделко болки не страя. Ц. Церковски. снасям се, снеса се страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.