|
снахà ж. 1. Жената на сина по отношение на родителите му. Синовете и снахите на Герака гледаха къщата и вършеха полската работа. Елин Пелин. Минаха се години, синовете на Вълчана възмъжаха, дойдоха снахи, народиха се унуки. Йовков. 2. Жената на брата по отношение на другите братя и сестри. Не те интересува, значи, животът на брат ти и снаха ти? О. Василев. Вън момчето изведнъж се съживи, очите му засвяткаха по-весело, макар то срамежливо да избягваше да погледне снаха си. Дим. Талев. □ Тебе думам, дъще, сещай се, снахо (послов.) — казвам на по-близкия, за да се досети по-далечният, казвам със заобикалки.
|