Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
снабдител
снабдителен
снабдителка
снабдя
снабдявам
снабдяване
снага
снадвам
снадване
снадя
снаждам
снаждане
снажен
снажност
снайпер
снайперист
снайперов
снайперски
снамери
снамирам
снамиране
снаряд
снаряден
снаряжение
снасям
снасяне
снаха
снахин
снахица
снегов
снеговалеж
снеговит
снеговитост
снегозадържане
снегорин
снегориначка
снеготопене
снегоходка
снежа
снежен
снежец
снежинка
снежнобял
снежноглав
снема
снемам
снемане
снеса
снижа
снижавам
снижаване
снижение
снизходителен
снизходително
снизходителност
снизхождение
снизя
снизя се
снизявам
снизявам се
снизяване
снимам
снимане
снимачен
снимачка
снимка
сниша
сниша се
снишавам
снишавам се
снишаване
снишен
снишено
сноб
снобизъм
снова
сновалка
сноване
сновачка
сноп
снопе
сноповръзвачка
сноповързачка
снопчест
сносен
сносно
сношавам се
сношаване
сношение
снощен
снощи
сняг

снахà ж. 1. Жената на сина по отношение на родителите му. Синовете и снахите на Герака гледаха къщата и вършеха полската работа. Елин Пелин. Минаха се години, синовете на Вълчана възмъжаха, дойдоха снахи, народиха се унуки. Йовков. 2. Жената на брата по отношение на другите братя и сестри. Не те интересува, значи, животът на брат ти и снаха ти? О. Василев. Вън момчето изведнъж се съживи, очите му засвяткаха по-весело, макар то срамежливо да избягваше да погледне снаха си. Дим. Талев. □ Тебе думам, дъще, сещай се, снахо (послов.) — казвам на по-близкия, за да се досети по-далечният, казвам със заобикалки.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.