снеговѝт, -а, -о, прил. Който изобилства със сняг. Безоблачната снеговита Витоша забиваше настръхнала и измръзнала своите скалисти чуки в зимното небе. Вазов. Но мина зима снеговита, / отиде пролет дъждовита / и знойно лято позлати / довчера злачни широти. Яворов.
|