|
снèмам, -аш, несв.; снèма, -еш, мин. св. снех, прич. мин. страд. снет, св., прех. 1. Премествам нещо от по-високо на по-ниско място; свалям. Момичето се засмя на страха ѝ, грабна я на ръце и я сне бързо на земята. Ст. Загорчинов. 2. Махвам, отстранявам нещо от себе си или от някого; свалям. И двамата снеха мокрите си ямурлуци. Вазов. Ловният надзирател сне раницата от гърба си и я хвърли на пода. Ем. Станев. Дядо Стоил влезе в къщи, сне високия си добруджански калпак. А. Каралийчев. Янко го изгледа и мълчаливо сне юздата на коня. Ем. Станев. 3. Отстранявам от служба, пост, длъжност; освобождавам. Аз го снех веднага от поста, за да не повтори утре същата лудост. Дим. Димов. 4. Правя снимка; фотографирам. Биде изразено желание да повикаме фотограф, който да ни снеме на Мусала, именно на връх Мусала. Вазов. Насочваха апарата или заставаха встрани, за да го снемат в профил. Кр. Кюлявков. снемам се, снема се страд. и възвр. □ Снемам от дневния ред (разг.) — преустановявам, спирам разглеждането на известен въпрос. Снемам препис — правя препис.
|