снишèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от сниша. 2. Като прил. а) Който е или изглежда по-нисък. От сивото снишено небе се посипаха на превира дребни снежинки. Елин Пелин. б) За глас — тих. Какво има? — попита Бързобегунек със снишен глас. Вазов.