|
сновà, -еш, мин. св. -ах, несв., прех. и непрех. 1. Като обтягам надлъж, приготвям основа за тъкан. Ако не бе в стан, тя сучеше цеви, сновеше, наваждаше. Ив. Хаджийски. Снова платно. 2. Прен. Често отивам и се връщам някъде. Цял ден сновеше д-р Логоев между квартирата си и лечебницата. Д. Калфов. || Ходя, скитам в различни посоки. Голямо движение, голям шум. Много народ снове насам-натам по улиците непрекъснато от сутрин до вечер. Елин Пелин. снова сe страд.
|