с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
| снабдител
снабдителен
снабдителка
снабдя
снабдявам
снабдяване
снага
снадвам
снадване
снадя
снаждам
снаждане
снажен
снажност
снайпер
снайперист
снайперов
снайперски
снамери
снамирам
снамиране
снаряд
снаряден
снаряжение
снасям
снасяне
снаха
снахин
снахица
снегов
снеговалеж
снеговит
снеговитост
снегозадържане
снегорин
снегориначка
снеготопене
снегоходка
снежа
снежен
снежец
снежинка
снежнобял
снежноглав
снема
снемам
снемане
снеса
снижа
снижавам
снижаване
снижение
снизходителен
снизходително
снизходителност
снизхождение
снизя
снизя се
снизявам
снизявам се
снизяване
снимам
снимане
снимачен
снимачка
снимка
сниша
сниша се
снишавам
снишавам се
снишаване
снишен
снишено
сноб
снобизъм
снова
сновалка
сноване
сновачка
сноп
снопе
сноповръзвачка
сноповързачка
снопчест
сносен
сносно
сношавам се
сношаване
сношение
снощен
снощи
сняг
|
сноп, снòпът, снопа, мн. снòпи, снòпове и (диал.) снòпе, снòпа (сл. ч.), м. 1. Голяма връзка от стъбла на ожънати житни растения с класовете. Наизскочиха в полето / моми с паламарки, / снопе вързват, песни пеят / младите жетварки. Вазов. Превозваха снопите и ги редяха на копни около харманите. К. Петканов. 2. Свързани заедно еднородни предмети; връзка. Като влезе в конашката порта, той видя в коритото на чешмата потопен един сноп дрянови пръчки. Вазов. Той отиде в одаята и след малко се върна, като държеше сноп банкноти. Йовков. 3. Прен. Струя лъчи, искри и др., които излизат от един източник. Един сноп лъча падаше в купето. Вазов. Изби / там из колибите сноп искри в небесата / и като рой пчели се пръсна из тъмата. П. П. Славейков. Зад каменната ограда наляво падат буйни къдрави снопове разпенена вода и се губят на стотина метра долу. Ал. Константинов. || Обр. В тоя момент картечен сноп се изсипа върху им, без да им причини нищо. Ив. Мартинов. Войникът бе убит на място — гъст шмайзеров сноп бе надупчил страшно гърдите му. П. Вежинов. □ Падам като сноп — падам изведнъж, като покосен.
|