снòщен, -щна, -щно, мн. -щни, прил. 1. Който е станал снощи. На заранта от печалбата на снощното представление не остана нищо вече. Вазов. На другия ден аз седнах в градината у дома и мислех за снощната случка. Елин Пелин. 2. Който е от снощи. Ще сложи снощни коматчета пред себе си да ги яде. И. Волен. Снощното ядене е прокиснато.
|