сняг, снегъ̀т, снегà, мн. снеговè, м. Валеж от бели ледени кристалчета, обикн. във вид на звездички. Вън снегът стеле и покрива всичко. Елин Пелин. Валеше сняг — тих, пухкав, на едри парцали — и бялата му пелена изпълваше минувачите с възбуда и радост. Дим. Димов. || Маса от такива звездички, които покриват земята през зимата. Колата вървеше глухо по застланото с дебел сняг шосе. Вазов. Дебелият сняг беше сигурни и топла завивка, хвърлена от самата природа върху нежния кълн на сеитбите. Йовков. Зимата се мина, снегът се стопи. Цани Гинчев. □ Вечен сняг — сняг, който не се стопява през лятото и остава до нов. Ланският сняг — нещо ненужно, излишно. Обичам те като ланския сняг.
|