сòба ж. (мадж.). 1. Диал. Стая за спане. С радост посрещна тя гостенката и я въведе в собата, дето ѝ поднесе възглавница да поседне. Влайков. Станка, като разтреби софрата, отиде в собата, за да постеле на баща си. Блъсков. 2. Диал. Печка. Чешмата ли училищна престане, дърва ли за зимъс потрябват, за да се палят совите на училищата — на всичко това насреща стоеше неуморимият хаджи Енчо. Вазов. Край собата нажежена сядат / баща, брат, майка, сестри и роднини. Величков.
|