|
сòбствен, -а, -о, прил. 1. Който е лично законно притежание на някого, който се владее от някого; свой. Шабленецът беше в миналото комисионер на чифликчиите, имаше си и собствено дюкянче за манифактура. А. Гуляшки. Той имаше собствена къща с широк двор, с овощна градина и с лоза пред къщата. Г. Райчев. 2. Който е свойствен, присъщ само на някого; лично свой. У него се събуждаше вярата в собствените му сили. Йовков. Имаше и една осветена от времето патриархална власт, която поддържаше реда и сговора, управляваше и съдеше по свои собствени закони. Йовков. Собствено мнение. 3. Който естествено принадлежи на някого. Дясната му ръка цяла бе окървавена от собствената му кръв. Вазов. Той видя отново света и разбра колко хубости има в него колко сладко е да носиш собствената си глава върху шията си. Елин Пелин. С какъв радостен трепет тя ще очаква да се убеди със собствените си очи. Вазов. Граф Уголино, за да не умре от глад, беше изял собствените си деца. Вазов. 4. Който е предназначен лично за някого. Насреща пълзи новата окопна линия. Ние сме я копали с неясното чувство, че сме копали собствения си гроб. Л. Стоянов. □ Собствено име — име, дадено на отделно лице, животно, географски обект, организация и под. Със собствени усилия — без чужда помощ.
|